Аз съм троянка и Троян е в сърцето ми

Донка Михайлова - Кмет на Община Троян Донка Михайлова - Кмет на Община Троян Снимка: Донка Михайлова / Фейсбук

Тези заглавни думи, изречени от нашия кмет Донка Михайлова, ме поведоха към желанието да изградя нещо като портрет по повод нейната годишнина. Дълъг е пътят от люлката до признанието. В годината на нейното раждане – 1959, експериментът с налагането на нов обществен порядък набира скорост. Кооперирането и одържавяването на основните фондове са на дневен ред. Земята още не е изтощена и ражда, а хората са научени на труд. Следвоенното поколение жадува за изява, настъпва бум в образованието, в държавата се долавя подем. На този фон в семейството на Яна и Иван Топалови се появява дете, което кръщават на името на бабата Донка. Яна е детска учителка, а по-късно и директор на същата градина, в която работи. Иван е учител и преподава литература в гимназията. В среда на грамотни и духовно извисени родители Донка расте като щастливо и обичано дете. Особен пиетет изпитва и до днес към баща си, който я е приспивал с приказките на Андерсен, братя Грим и Ангел Каралийчев. За жалост губи своя татко, когато е само на осем години. Животът обаче продължава, той иска и дава своето. Кой е могъл да каже, че в това дете зрее бъдещ общественик. Говорим за дарование не на струните, не на клавишите,  не дори на четката, а да осъзнаеш пътя си към хората и да го следваш.

С лекота преминава през всички класове на обучението, а с випуск 1977 вече е абитуриентка. Гимназията в Троян завършва с пълно отличие и златен медал. Този ден е един от знаковите моменти в живота й. Кратко е колебанието как да продължи образованието си – с литература или с икономика. Взема решение в полза на икономиката. Записва  Стопанската академия ,,Димитър Ценов“   в Свищов. Завършва го през 1981 г. със специалност ,,Финанси и кредит“. Първото назначение по специалността е в ЗММ Машстрой – Троян, като икономист в леярния цех. Директор на завода по това време е небезизвестният Иван Попов. Донка определя като много сполучлив служебния си старт и храни прекрасни чувства към средата и някогашните си колеги. Вече е семейна, съпругът е Антон Михайлов – състудент от Академията в Свищов. Става майка, ражда им се първата дъщеря, която кръщават Адрияна. Във време, когато кривата на социализма, образно казано, тръгва надолу, г-жа Михайлова е приета в партия БКП. Като млад и перспективен кадър получава предложение за работа в Окръжния център на ДКМС. За щастие не като организатор или кадровик, а в тогавашното сдружение ,,Знание“, в което разработва проекти за национално и европейско финансиране. Ето къде се е шлифовала в правене на печеливши проекти, а дивидентите от натрупания опит след време ще дойдат в Община Троян. В Ловеч я сварва така наречения Преход, който започна през ноември 1989 г., но явно няма да завърши в обозримо бъдеще. Кривата вече е в най-стръмната си част – БКП се преименува в БСП, нароиха се още десетки партии и битката за властта стана яростна. Романтичната епоха за нас, българите, приключи, а в семейство Михайлови се появява втората рожба – Ива. Става все по-сложно да се предаде климатът в младото семейство като грижа за децата, социални контакти и реализация. На прехода между 20. и  21. век недолството в България ескалира в масови протести и сблъсъци. Атмосферата стана взривоопасна. В 2005 г. беше свикано 40-ото Народно събрание. БСП доминираше в управлението, Георги Първанов продължаваше като президент с втория си мандат, а Сергей Станишев стана премиер. Нашата Донка, забележете, не с партийна квота, а с гражданска от Ловешкия избирателен район е в листата на избраниците. Следващите 4 години ще се окажат ключови за навлизанието й в реалната политика. Остава следа като активен член на социалната комисия и комисията по здравеопазване. В първата комисия е автор на Закона за прякото участие на гражданите в управлението, а във втората нейно е предложението пациентската такса за пенсионерите да бъде 1 лев. Достойно и авторитетно преминава мандатът й в НС.

Приятели и съмишленици не само от страна на БСП я насърчават да участва в надпреварата за кметския стол в Троян по време на местните избори през 2011 г. Когато ГЕРБ преобладаващо бе завзел общинските администрации в страната, троянци предпочетоха Донка Михайлова. Така през октомври същата година започна участта й като кмет на Община Троян. Смела постъпка, направо дързост да се захване да осигури хляба и здравето на хората при ширещата се безработица и инфлация, когато представата за индустриалния Троян е вече спомен. Всичко е пазар, търгуваме и с живота си, на сергията са изложени и моралът, и влиянието. Не изгуби самообладание и осъзна, че след ликвидацията на водещите заводи, в настъпилата стагнация трябва да се раздвижи малкият и средният бизнес. Те трябва да са моторът, да снижата безработицата и да стабилизират инфлацията. Докато тръгнат капиталовите проекти и инвестициите, да бъдат гръбнакът на икономиката се пада на тях. Старае се да увенчае делото на своите предшественици за подреден град и  читава селищна система. Дава си сметка за настъпилите сложни отношения между юридическите лица, обикновените граждани и стопанските субекти, касаещи собственост, обществен ред и екология. Сложна е палитрата от чувства, настроения и представи сред гражданите и всичко това трябва да бъде справедливо координирано. Общината не може да достигне до всяко едно възражение или оплакване, но правилните общи решения размиват тези недоволства. Това подсеща, че да си добър управленец при тези обстоятелства е изкуство. По този начин Донка навлезе във въртопа, наречен социална справедливост. В успехи и неволи се източи този първи мандат, но ръкавицата е хвърлена и връщане назад няма, защото предстоят още три. Решителна е битката за водния цикъл, улиците на Троян заприличаха на траншеи. Най-засегнат се оказа транспортът, а гражданите изгубиха комфорта си. С водния цикъл Донка защити магистратурата си като кмет. Така беше през втория мандат, но проблемите ескалираха още по-ярко през третия  – ковид пандемията парализира обществения живот, нормалният ритъм в училищата и болниците бе прекъснат. Чест прави на общината - не вдигна бял флаг, всячески се опитваше да запази нормалния ритъм. Напук на стагнацията, благоустрояването на Троян не спря, обновени бяха пазарите, най-известните търговски вериги разкриха магазини, започна санирането  на многофамилни сгради. В момента продължава изграждането на едно истинско бижу – това е спортната зала. Не е целта ми да изброявам всички значими придобивки в Троян през продължаващото управление на г-жа Михайлова. Тези години тя не беше сама, в общината изгради колектив. Независимо от пъстрото партийно представителство в Общинския съвет, двата органа доловиха общия тон и работеха в синхрон. Като начин на управление и начин на функциониране нашата България затъва. Да управляваш просперираща община в условията на толкова материални и морални предизвикателства, да устояваш на изкушенията е равно на подвиг! Този паралел между града и държавата не напомня ли за пир по време на чума?  За Донка Троян е съдба.

Като зам.-председател на Сдружението на общините в България, Донка не престана да застъпва идеята си преди всичко на фискалната им политика. Не е ли творчество да обобщиш целия си житейски и професионален опит в нещо толкова илюзорно, а толкова значимо, да координираш общението и съдбите на стотици хора?  На какво да го отдадем?  Явно на невероятното съчетание между ерудиция, интелект и характер. Троян не е на БСП, нито на ГЕРБ. Троян е сбор от съдби на хора, които искат да живеят щастливо. Със своите качества Донка прави всичко това да стане факт. Не мога да пропусна едно клише – култура на общуване:  изразително говорене по различни поводи – аналитично, без чуждици и кухи фрази, различно от служебния език. Това за нея е ритуал. Тя е характер, който не притиска, а привлича. Едва ли се е устремила към показно кметуване, но то явно се получава, защото притежава дарованието да управлява с чар.

Да отворим очите си, както Донка е отворила очите си за нас, и да осъзнаем, че имаме работа с личност с едно не регионално, а национално богатство, което трябва да пазим, защото ще ни е нужно и занапред!

Честит рожден ден, госпожо Михайлова! Здраве, дързост и добрина, за да увечаете делото си!

---

Лалю Пиронков

Споделяне

Галерия със снимки