„Голяма част от всичко написано по-долу се случи пред очите ми!“
Христо ГАНКОВ
На 28 октомври се навършиха две десетилетия, откакто Николай Ганков смени земната с небесната театрална, политическа и телевизионна сцена.
Отиде си от този свят на крехките 49 години човекът, който чрез магията и езика на театъра, емоцията на митинга или познанието на телевизионното предаване честно и почтено работеше за обществото, просвещението и самосъзнанието на хората в нашия град в едни доста бурни времена след демократичните промени от 1989 г.
Според мнозина Николай Ганков остави много. За съжаление оценката и признанието много пъти идват едва когато човекът го няма. Още преди 20 години някои го нарекоха съвременен троянски будител...
Ганков е роден на Международния ден на театъра - 27 март /1955 г./ и така още тогава е орисан животът му да бъде белязан от магията на сценичното изкуство и музите Калиопа, Талия и Мелпомена.
През 70-те години на миналия век завършва Института по изкуства и култура в Благоевград, където негов преподавател е юристът, съдия и театрален режисьор Костадин Бандутов, който включва Николай в новосъздадената модерна и авангардна младежка театрална трупа.
Театърът
След завръщането си в родния Троян Николай Ганков постъпва на работа в читалище „Наука“. Наученото в Благоевград той пренася на троянска сцена, където създава втори актьорски състав от младежи. Трупата се нарича „Студио Съвременник“, а след това „Политически театър“ и „Експериментален театър“.
За първата постановка на Ганков на троянска сцена разказва журналистът Минчо Доков в своята статия „С ярко чувство за съвременност“ - предпремиерата на поетично – музикалния спектакъл “Самосъд” по стихове на Любомир Левчев“, в. “Троянски глас”, бр. 49 от 1 декември 1976 г.:
„В тишината на театралния салон прозвучават началните строфи от стихосбирката “Дневник за изгаряне” на Любомир Левчев. Самодейците от театрално „Студио Съвременник” започват поредната репетиция на поетично – музикалния спектакъл “Самосъд”.“Стоп! Започваме отначало!” – младият постановчик Николай Ганков следи прецизно всяка реплика, всеки жест. До премиерата на спектакъла остават броени дни и сега му предстои най – трудното – “вързването” на отделните епизоди, синхронизация на хоровите изпълнения, индивидуална работа с всеки един участник за подобряване на пластиката и сглобяване на танците. “В нашия спектакъл словото е главният елемент. Главни роли в спектакъла няма. Работя с двадесет души – ученици, работници и служители. Всички са еднакво натоварени и с хорови партии, и с индивидуални изпълнения“ – разказва в една от почивките Николай Ганков. След една седмица те ще направят своя дебют на троянска сцена. Нека им пожелаем успешна среща със зрителя, защото съставът на Ганков постави началото на една нова за нашия град форма на общуване със зрителя. Тя безспорно и в бъдеще ще печели нови приятели и почитатели.“
Николай Ганков поставя "Реплики" по Джон Рид през 1978 г. и „Двама на коне и един на магаре“ с автор Олджик Данек - две години по-късно, където участва и като актьор. През сезон 1980/1981 г. умело пресъздава „Заклинание (А утрините тук са тихи)“ по Борис Василев, както и голямата пиеса на Джон Озбърн „Обърни се с гняв назад“.
Режисираните от него спектакли са много модерни по форма и стилистика за онова време и макар да не са приети еднозначно от Партията и част от консервативната публика, стават нов етап от театралната дейност на Троян.
Освен като режисьор Ганков успешно се изявява и като актьор в „Енергични хора“ по Василий Шукшин с режисьор Борис Спиров през сезон 1976/1977 г., „Любов под брястовете“ от Юджин О'Нийл, поставена от театралния и телевизионен режисьор Димитър Шарков през сезон 1977/1978 г. и „Мата Хари“ от Недялко Йорданов с режисьор Росина Данченко – четири години по-късно.
През театралния сезон на 1984 г. Николай Ганков създава Детско театрално студио и поставя изцяло с деца „Златното ключе“ по Алексей Толстой. Това студио създава интерес и дава възможност, опит и подготовка на ново поколение троянски театрални актьори.
През 1987 г. той е режисьор на пиесата „Една за всички, всички за една“ по Недялко Йорданов - спектакъл с множество представления в различни градове и села.
На следващия театрален сезон Николай Ганков представя на троянската публика един нов прочит на "Свекърва" по Антон Страшимиров, която се превръща в най-играната постановка в историята на Троянския читалищен театър с над 45 представления.
Пиесата „Лисицата и гроздето или Езоп“ по Гилерме Фигейреду Ганков режисира през 1993 г. Интересен факт е, че песните към спектакъла са написани по поръчка и конкретно за това представление. Музиката е на композитора Юлиян Слабаков, а текстовете на песните са на Илия Ганчев. Сценографията е на професионалния сценограф и художник от Ловеч – Георги Мирчев.
И до днес много от театралната публика в Троян си спомня с емоция за режисираната също от Николай Ганков през сезон 1995/1996 г. голяма българска пиеса на Рачо Стоянов „Майстори“. Сценографията за постановката е дело на Иван Хаджидимитров, като същата е една от най-модерните за времето си в България. Музиката пак е специално за представлението – отново на Юлиян Слабаков, а текстовете на песните са на поетесата Пенка Грошева.
В „Езоп“ и „Майстори“ постановчикът кани за участие в главната роля професионалния актьор от Ловешкия драматичен театър Ленко Гурков.
Читалището
През 80-те години на миналия век Ганков за кратко е директор на Профсъюзния дом на културата в Троян, но почти целият му трудов път от 1977 г. до 2004 г. е свързан с вечния храм на духовността и българщината – Троянското читалище. Там започва като главен завеждащ художествените дейности, но истинският му апогей в това амплоа започва през 1993 г., когато с идейната си концепция печели конкурса за секретар на читалище „Наука“.
През годините се утвърждава в своята работа да организира, менажира, продуцира и създава нови и неправени до сега в Троян спектакли, поетични вечери и събития. Той създава Читалищни празници на културата от 6 до 24 май. Един културен фестивал, на който след демократичните промени троянци вече по-често се докосваха до гостуващите звезди на българския театър, кино и музика, представящи нови и модерни театрални представления, концерти, литературни вечери и др.
Негова е идеята едно прекрасно оранжево слънце да стане емблемата на тези читалищни празници и лого на читалище „Наука“ – Троян. Ганков измисля и провеждането на двуседмичните Коледни празници на културата и традиционния концерт „Тиха нощ, свята нощ“. Той организира и Троянските празници на културата по повод празника на Троян – Петковден.
Отново по негов замисъл няколко поредни години след промените пролетта в Троян започва с Традиционен празник за Първа пролет в парк „Къпинчо“, където зрителите имат възможност да се забавляват с изпълнения на естрадни български звезди, хумор и буфосинхрониада, първите модни ревюта в града, конкурс „Мис „Пролет“, киноложка изложба и много други изненади, а вечерта също няколко години по ред завършва с Пролетен бал с маски в Читалището.
За да има високо художествено театрално ниво, Николай Ганков предлага на читалищното настоятелство в Троян да гастролират, поставят и участват популярни и доказали професионализма си режисьори и актьори, които да поведат трупата на троянските артисти.
В едни от златните години на Троянския читалищен театър той привлича на троянска сцена в троянски представления известни театрални или кинорежисьори като Иван Караджов („Нора“), Анри Чоджумов („Цената“), Димитър Стоянов – Нов („Полковникът-птица“), Димитър Стоянов („Търси се лъжец“), Николай Акимов („Вечеря за глупаци“), Дочо Боджаков „Старо село накрай света“), както и големите български актьори Валентин Танев, Кръстьо Кръстев и Ленко Гурков.
За любовта си към читалището самият той разказва в статията „Читалището е вечно - секретарят на народно читалище “Наука” Николай Ганков за читалищния театър и празниците, за хората, които сътворяват красотата, за неугасващата магия на това българско чудо“, в.“Читалищна палитра” бр. 2 от 1995 г.:
„Замисля ли се за кръвната ми връзка с читалището, се връщам 18 години назад, когато за пръв път се запознах с читалищната театрална сцена. Основното, върху което се гради театърът в Троян, е голямата и прекрасна традиция от миналото. Стремежът ми винаги е бил да я запазваме, превеждайки я на езика на съвременното изкуство. Работата на гостуващите режисьори – все известни имена, сериозно обогати и зрителите, и актьорите, защото всеки донесе своята различна стилистика. Актьорите от Читалищния театър са възпитани в професионализъм, защото голяма част от тях са работили с режисьори с различни почерци и са изградили своя професионална култура. Това не звучи пресилено, защото както казва Писаро, в изкуството няма професионално и непрофесионално – има добро и лошо. Мисля си, че сега трябва още по–упорито да работим, за да утвърждаваме читалището като действащ съвременен културен институт, където човек да изпитва необходимост да влезе. Така ще развиваме и съхраним Читалището – тази реликва българска. Защото то наистина е вечно. Сменят се епохите, сменят се системите – то остава. То е вградено в духа български и ще е живо, докато е жив стремежът човешки към духовното, към красивото!“
Политиката
Воден от посланията, харизмата и осанката на големия български политик и социалдемократ д-р Петър Дертлиев, който по време на тоталитарния комунистически режим лежи в концлагера „Белене“, Николай Ганков припознава ценностите на свободата, справедливостта, солидарността и идеите на социалдемокрацията.
След демократичните промени Ганков и неговите съмишленици д-р Пламен Шотеков, д-р Светослав Стратев, Владимир Найденов, Венелин Йорданов-Хъша, д-р Петко Илиев и др. възстановяват Българската социалдемократическа партия“ (БСДП) на местно ниво в Троян.
Една от учредителите на сформирания Съюз на демократичните сили (СДС) на национално ниво е и БСДП.
Непосредствено след 10 ноември 1989 г. в онези времена, когато Народната милиция и Държавна сигурност все още подслушваха домашните телефони, гаражът в дома на Николай Ганков се превръща в творческа работилница на свободата, където художникът и бъдещ кмет на Троян Марко Табаков, художникът Васил Бенчев и др. художници и ентусиасти рисуват първите транспаранти за митингите на СДС в Троян. Най-популярните тогава са „45 години стигат“ и „Времето е наше“, а любимите на Ганков са два: „Свобода на инициативата“ и „Социална справедливост“.
Николай Ганков е част от делегацията, водена от лидера на СДС-Троян Христо Димитров в София, където след няколко посещения в редакцията на в. „Демокрация“ убеждават главния редактор Йордан Василев (изселен от София със семейството си от комунистическата партия и изпратен по-късно в Троян през 1951 г.) да бъде водач на листата на СДС-Троян в първите след промените свободни и демократични избори за 7-мо Велико народно събрание. Тогава, при проведените чрез Смесена система избори, мажоритарният вот отива категорично при съпруга на Блага Димитрова - Йордан Василев, който побеждава с огромна преднина водача на БСП и наш земляк, армейски генерал Добри Джуров.
На първите демократични митинги в историята на нашия град Николай Ганков е рамо до рамо с Христо Димитров, Йордан Василев, Марко Табаков, Христо Акалски, Константин Фичев, Венелин Димитров, Румен Скубарев, Хари Велев и др., които разпалено и свободно говорят пред препълнения с троянци, жадни за демокрация, централен площад „Възраждане“ и основават СДС в Троян. Малцина от младото поколение знаят, че след първия демократичен митинг на СДС пред храм-паметник „Св. Александър Невски“ в София на 18 ноември 1989 г., един от първите митинги в България е именно този в Троян през декември същата година.
Заради ораторските си качества и дипломатичността си през 1990 г. Ганков е посочен от лидера на СДС-Троян Христо Димитров като един от представителите на Съюза, които да участват в преговорите с БСП, БЗНС и ДПС за първия демократичен кмет на Община Троян (Марко Табаков – председател на Временния изпълнителен комитет, 1990 г.-1991 г.), както и за квотното разпределение и управление на града до провеждането на местните избори през 1991 г.
Вдъхновеният политик и общественик Ганков, юристът Венелин Димитров, социалдемократите Тончо Шейтанов, Владимир Найденов и др. в зората на демокрацията инициират възстановяването на едно троянско кредитно кооперативно сдружение, което е национализирано след преврата през 1944 г. Те издирват и намират живи член-кооператори и през 1992 г. в партийния клуб на БСДП в Троян след прекъсване от няколко десетилетия се провежда Общо събрание, както и избор на Управителен съвет и Контролен съвет на възстановената кооперация „Троянска популярна банка“.
Като представител и впоследствие дългогодишен председател на БСДП, Николай Ганков е избран три пъти в три мандата за общински съветник в Общински съвет-Троян – от 1991 г. до 2003 г. През същия този период той заема високи изборни длъжности в Националния комитет и Изпълнителното бюро на БСДП на национално ниво, като на всички конгреси пламенно отстоява десноцентристката линия на българските социалдемократи.
От 1991 г. до 1995 г. Ганков е първият председател на тогавашната Комисия по култура, изкуство и духовни дейности в местния парламент. За разлика от днес тогава той и общинските съветници изпълняваха безвъзмездно тази обществена дейност.
Неговите дар слово, импровизация при изказа от трибуната, точност, задълбоченост и вникване в проблема бяха признати дори от политическите му опоненти. Ето какво разказва тогавашният общински съветник от БСП – д-р Валентина Александрова в създадения през 2005 г. документален филма за него „Господин Човек“:
„Той беше много интересен човек. Първо беше много открит .Търсеше своята правда. Търсеше малката правда за малкия човек в едно общество...Искаше промени и това може би понякога му носеше неприятности. Може би не винаги беше разбиран. Но беше много интересен, когато застанеше отпред на катедрата и всички очакваха – не само съветниците вътре в залата, но и хората, които слушаха навън и медиите, които после отразяваха, очакваха нещо нестандартно да бъде казано. Мисля, че те бяха убедени и в нещо друго, че той се бореше не за себе си, той се бореше за това да има правда и добро за малкия човек. Той беше голям родолюбец и се бореше за троянеца. Бореше се с една голяма чистота на мислите си, защото той всичките тези години не взе нищо за себе си.“
Телевизията
Телевизията е дейността, чрез която Николай Ганков достигна до най-широка аудитория троянци. В края на 90-те години на миналия век нямаше толкова достъпен интернет и социални мрежи, а електронните издания бяха много малко и почти само национални. Днес всеки от нас може да прави видео стрийминг и да излъчва на живо с телефона каквото си иска, от която и да е точка на света. Преди 27 години това беше почти немислимо за един малък град.
След преговори и подписване на договор между собствениците на кабелна телевизия „Скай нет“ – Троян и продуцентска къща „Трихан“ на 11.10.1997 г. в нашия град от Централната поща се излъчва първото местно телевизионно предаване на живо от Троян и за Троян, наречено „Троянски дневник“ с продуцент, автор и водещ Николай Ганков. Той беше селектирал следния екип: главен оператор Цветан Тончев и оператори през годините Кунчо Поляшки, Николай Георгиев, Петър Петров. Политически репортери бяха Теодора Сяркова и Елена Ройнева, а културен, здравен и образователен репортер - Христина Петрова. Спортен репортер - Христо Ганков. Дизайнът и постпродукцията бяха дело на Богдан Дочев.
Предаването беше разноцветна информационна мозайка в час и половина, като в него имаше всичко от живота на троянци. Едни от най-запомнящите се от зрителите рубрики бяха: „Здраве и красота“ с близначките докторки Десислава и Велислава Александрови; „Безопасност на движението“ с Марин Радевски; „Глътка смях с Цако Димовски“; „На весела разговорка с леля Радка и Тодорка“ с Мария Марковска; „Тийн вестите“ с Пламена Димитрова; „Троянски шегобийци“ с Венелин Йорданов-Хъша, Павел Паймаков и Васил Вълков. Най-очаквана беше рубриката за гостите на живо „Реплики“, които, както казваше водещият Ганков, бяха „от портиера до президента“.
При старта си „Троянски дневник“ беше единственото местно магазинно предаване на живо в цяла Ловешка област. Всички известни троянци и известни личности, дошли в нашия град, се срещаха с гражданите на Троян посредством предаването. Най-запомнящи се от зрителите останаха интервютата с достолепния читалищен деятел Мичо Думанов, легендарния лекар на Белодробната болница в Троян Цанко Мондешки, големия краевед Ганко Цанов, основателя на Природонаучния музей в с. Черни Осъм Илия Илиев, основателя на Националното училище за планински водачи също в с. Черни Осъм Минко Занковски, столетника Иван Марински, двама премиери, двама президенти и двама патриарси.
Пред камерата на „Троянски дневник“ неведнъж са заставали и великите български актьори, гастролирали в Троян: Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Стефан Данаилов, Никола Анастасов и др. Уникални ще останат и разговорите на Николай Ганков в „Троянски дневник“ с известните наши земляци Любомир Левчев, Иван Пеевски, Иван Пейковски, Марко Семов, Христо Браилски, Минко Цоневски и много, много други.
7 години беше животът на предаването „Троянски дневник“, защото то приключи с живота на Николай Ганков. Ето как преди 19 години във филма за Ганков „Господин Човек“ журналистът Галя Лалева обобщи значението на предаването:
“7 години, над 300 предавания, стотици информации, десетки интервюта, коментари, анализи. Един опит да я има четвъртата власт и в Троян. „Троянски дневник“ на Николай Ганков - историята на нашия град и община последните седем години с проблемите и на обикновения малък човек и на града или народа като цяло. Хроника на всичко, което се бе случило през седмицата. „Троянски дневник“ с всички рискове на живото предаване с малък екип - истински пример за това как един човек се стреми да израства, как развива и обогатява дори това, в което няма конкуренция...Може би някой ден ще се намери изследовател, който да даде компетентната си оценка за това предаване, което бе явление в троянския обществен живот...“
През юли тази година семейство Ганкови дари на троянското читалище „Наука-1870 г.” над 700 часа уникални кадри и видео записи от златния фонд на тв предаването „Троянски дневник“, съдържащи значими за Троян исторически, културни, спортни и политически събития от 1997 г. до 2004 г. По идея на секретаря на Читалището Станка Марешка, след като бъдат прехвърлени от лента на цифров носител и описани в специални регистри, предаванията ще бъдат предоставени на Библиотеката при Народно читалище "Наука-1870 г." , сектор „Краезнание“, и всеки троянец ще може да се докосне до тях.
Въпреки многоликата му дейност за града и хората, в която влагаше огромна енергия и ентусиазъм, никой „не се сети“ посмъртно да удостои Николай Ганков със званието „Почетен гражданин на Троян“. Оценката за направеното от него оставяме на най-големия съдник – времето...
На 27 март – Международен ден на театъра и рожден ден на Ганков, ежегодно от 2006 г. до наши дни, по идея на инициативен комитет и с любезното съдействие на Народно читалище ”Наука-1870 г.” - Троян, изявени троянски творци получават признание за цялостно творчество, дух, достолепие и голямо сърце - приз „Николай Ганков” за всеотдайност в областта на културата, изкуството и духовните ценности. Един Приз без състезателен и финансов характер, връчван на личности с голям принос за развитието на културният живот в нашия град през годините. Отличие без аналог в друга българска община, което е знак за големите творчески качества на неговите носители.
Няма нищо по-логично от това историята за Николай Ганков, разказана през призмата на времето, да завърши със стихотворение за него. Точно преди 20 години големият троянски поет Илия Ганчев го написа!
„В памет на Николай“
От трусовете скрити на земята,
от гъстата коварна тишина
полази страшна пукнатина,
разцепи тя сърцето ти в средата.
Отекна болката дълбоко
далеч, далеч в простора
по всичките посоки
разтърсваща сърцата ни из корен.
Но взривът огнен на сърцето ти,
неиздържало своята умора,
превърна се в начална скорост
на полета ти към небето…
Сега си толкова високо
над ниските, над дребните ни помисли,
над тази долина на низост,
в която днес се пържим
сред жалкия си егоизъм.
Напразно мрак над тебе се надвесва,
не ще забули той света,
защото вдига тежката завеса
пред твоя поглед Вечността.
Сред нивата богата на живота ти
остава да дозрее плод в браздите.
Приятелю, сега безкраят става твоя нива,
в която ще расте душата ти –
високо до звездите.
Завинаги остава твойта светлина
във Храма чист на духовността!
...
Христо Ганков