Това, което последва обаче, също беше невиждано. Броени минути по-късно заприиждаха хора. Отвсякъде. Мълвата за пожара се разпространи светкавично и от всички квартали на Априлци започнаха да се стичат хора – близки, далечни, познати, непознати, всякакви. Хукнаха да помагат заедно с пожарникарите, кой с каквото свари.
От следващия ден потокът от хора нарасна десеторно. Моментално се организира доброволна бригада от мъже, които зарязаха всичко и работиха дни наред, абсолютно безвъзмездно. Лично кметът дойде и им предостави общинска техника за разчистване. Търговци на строителни материали им дариха нови греди и всичко необходимо, за да вдигнат нов покрив. От местни ресторанти се организираха да им носят храна – не само за семейството на бате Драго, но и за всички, дошли да работят. Фирма за почистване се зае да чисти – също безплатно. Други направиха и разнесоха специални кутии за дарения във всички магазини в Априлци. Местен фотограф наскоро организира снимки пред коледната елха на площада и им дари всички пари, които събра. Група момичета пък направиха коледен базар, включиха се дневният център и старческият дом. Баби плетат терлици, жени пекат коледни сладки – и всичко това, за да събират пари за опожареното семейство! Една жена им беше направила коледни играчки и венец, които им занесе – да си имат и те коледна украса. А когато накрая новият покрив беше готов, управителят на местен ресторант дари обяд за цялата група мъже, които бяха участвали.
Такава взривна вълна от солидарност и доброта не бях виждала никога досега. И това продължава и до днес.
Разбира се, всичко това нито е случайно, нито се дължи единствено на човечността на априлчани. Просто Драго и Кичка са прекрасни хора. Чисти, светли, добросърдечни хора, изключително работливи и отзивчиви – от тези хора, дето всичко забелязват и на всичко реагират. Топли, обичливи хора, истински балканджии. Те самите през целия си живот са помагали на всеки с каквото могат. И сега това като бумеранг се върна при тях. За един месец преживяха най-страшното и най-красивото в живота си.
За всичко това, приятели, вероятно никога нямаше да научите, освен ако нямате близки в Априлци. Няма да го чуете по телевизията, няма да го прочетете във вестника - затова исках да ви го разкажа аз. Защото това е истинско Коледно Чудо – наглед обикновено и мъничко, но всъщност грамадно и необикновено. Тези хора не са организирани от национални кампании, никой не ги е призовал „да бъдат по-добри”. Те нямат и нужда от това, защото добротата им извира спонтанно от душите им, при това целогодишно. Тази доброта променя въздуха, лекува и спасява. И това е чудо, това е тайнство. Това е Рождество Христово!
Честит и светъл празник на всички ви!
---
Автор: FB/ Анна Димова