Живот белязан с раница, колело и ски

05 Ное 2025

Пенко Иванов Пеевски

Един човешки живот, като мозайка е, и се чудя откъде да го подхвана. Натрапват ми се прилагателните успял и подреден човек. Възможно ли е да си успял, без да си подреден и обратно? Въпрос на гледна точка, за мен подреденият човек впечатлява и с моралните си устои, той знае докъде и доколко. Виждам успелия човек да сърфира по вълните, но те са текущи, това е даденост, а не е придобивка! Ще се опитам да ви разкажа за един знаменит троянец, който не е в листата на първенците, добър и скромен е, затова се е кротнал в миманса и не предизвиква завист.

Пенко Иванов Пеевски. Роден е на 5-и ноември 1935 г. Тоест, когато вестникът ще бъде в ръцете ви, Пенко ще е навършил 90 години – един достоен юбилей. Приказката е с начало в бащината му къща, която и до днес стърчи на левия бряг на реката, там, откъдето по течението нагоре се виждат красивите прагове на Бели Осъм, а надолу се е бил проснал огромен, дълбок вир, който е достигал почти до моста на старата полиция. Гледката към реката и вира са се оказали ключови в израстването и осъзнаването му. Що е то река, извор и планина. 6-годишен се е научил да плува, а на 7 години да кара колело и ски. Ските са били примитивни, така наречените стоборки – собствено производство от семейната столарска работилница. През зимата, когато вирът замръзвал, Пенко е карал кънки, а вече на 10 се увлича по шаха и футбола.

Важна за него е годината 1950. С отличен успех завършва прогимназията в Троян и се насочва към Механотехникума в Карлово – единственото по онова време техническо училище в областта. Явява се на конкурсни изпити по български език и математика. Кандидатите са били 500, а сред приетите 160 е било и неговото име. В Карлово, вече 16- годишен, започва активно да се занимава с туризъм, дори е в училищното ръководство по туризъм. Година по-късно се осмелява на 2 пъти да скочи с парашут. Представям си го и се възхищавам от това момче. През зимната и пролетната ваканция се е прибирал в Троян пеша през Балкана. Хващал е влака от Карлово и е слизал на Христо Даново, а оттам по пряка пътека към Беклемето. За цялото предизвикателство от Карлово до Троян са му били необходими 7 часа. Това е жив пример, когато заниманието със спорт и игри на открито още в ранните детски години формира и дисциплинира характера, предпоставя възмъжаването и навлизането в зрелия период на всеки един човек. Спортът е уникален труд, който с лекота се трансформира през живота във всякакъв друг труд. Акцентирам върху тези изводи, защото Пенко е самото потвърждение на тях! Отрано се е включил в издръжката и прехраната на семейството, помагал е в работилницата, земеделския труд, който по онова време се е практикувал от всяко едно домакинство.

Вече поотрасъл и възмъжал, с диплома като среден техник, през лятото на 1955 г. започва работа в троянския гигант ЗММ Машстрой като стругар. След няколко месеца е назначен за контрольор по качеството в механичен цех. Две години по-късно усърдието в работата му е забелязано и е прехвърлен в конструктивния отдел, в който 3 години по-късно е титулуван като старши конструктор. Постъпателното му развитие продължава в курсове за усъвършенстване на конструктори. Йерархията му се осъществява като представител на завода в международни изложения в Алжир, Виена, Мюнхен, Москва и още, и още.

В личния му живот настъпва промяна, от 1962 г. той е съпруг, а година по-късно става и татко. Славата на Машстрой е пораснала не само в Троян, но и по света. Продукцията му се котира в много страни в Европа. Ръководството на завода изпраща Пенко на 5-месечен курс в Банкя за изучаване на немски език. Впоследствие се оказва, че интересът към машините на Машстрой е още по-голям в Италия. Ето го нашият герой в Милано като сервизен техник с цялото си семейство за повече от 5 години.

Къде е останал спортът през годините на професионалната заетост? Не е бил забравен нито за ден, дори в Италия заедно с децата е карал колело и ски в Алпите, а раницата се е затвърдила окончателно като един от атрибутите на Пенко. Апогеят в спортните му изяви достига обаче след завръщането му в родния Троян. Палитрата му от изяви е наситена докрай. В Рила, Пирин, Витоша, Стара планина и спирам дотук, е посетил почти всички хижи. В Олимп в Гърция е изкачил най-значимите върхове. По билото на Стара планина няколко пъти е преминавал от вр. Ком до Карандила в Сливенския балкан. Изкачил е 10-те най-високи върхове в нашите планини, получил е много значки и отличия от БТС и прилежащите федерации. В три от походите по Ботевата пътека от Козлодуй до вр. Околчица е бил най-възрастният участник. Многократно е преминавал Балкана по стъпките на Левски от Карлово до Троянския манастир. В ските любимата му дисциплина е гигантският слалом. За 50 участия в ски-състезания е получил 8 купи, 8 медала, много грамоти и предметни награди. Като ветеран на подиума почти винаги е бил в тройката на победителите. А с колелото… с него каза Пенко, не се е разделял никога – така е, ще потвърдят тези, които го познават, с него е ходил до Кърнаре и обратно, много пъти се е качвал до Седлото над Беклемето. С колелото е пътувал до Ловеч, Тетевен и е обиколил всички села от Троянската община. Днес е модно да бъдем запитани къде ти е офисът? Офисът на Пенко е върху колелото, а картотеката е в раницата му!

Дарованията на му са неизчерпаеми. Близо 30 години се е занимавал с фотография, негови снимки са публикувани в местни и централни вестници, участвал е също във фотоизложби. Като венец на всички тези способности ще разкрия, че Пенко е добър певец не само на маса, а е шлифован баритон. Още като ученик е участвал във вокална група, в Машстрой – също. Пял е в хора на читалището и в хора на запасните офицери в Троян.

Не си поставих за цел да героизирам живота на един наш съвременник, човек от потока и моята черга, но съпоставката с днешните нрави идва сама. Нали оттам се пръкват истинските герои, от този поток, който дава облика на обществото ни. Истината обаче е с обратен знак, стремежът ни към лекото, но облаженото е безспорен. Сещам се за онези години, когато от реката можеше да се пие вода, тя носеше живот и вдъхновение. Питам се накъде се е насочил човешкият поток днес? Мечтая за тази зараза сред младите, когато не само подражанието, но и съзнанието подтикват към спорт. Не можем да спестим адмирациите си към клубовете по карате, самбо, ориентиране и биатлон, които от години носят слава за Троян. Нека полеем пътеката за подобни успехи и в другите значими колективни спортове.

Пенко, приятелю! Още си пружинка и това е една от най-невинните подбуди човек да другарува с теб. Бъди здрав и не забравяй, че Онзи горе само веднъж ни поласкава с живот, затова продължавай да му се радваш, на него, на живота! Амин!