Ще се спрем на коментара на Габриела след изпълнението ѝ на откъсите от обичани наши писатели и избора ѝ на европейски творци. Текстовете бяха съзвучни с преживените спомени на Габриела и сякаш бяха писани от нея. Дъщерята очертаваше с обич светлия образ на майка си, която винаги сияела и в очите ѝ имало смях. Била птица.
След запознаването си с текста на младата писателка Кристина Хаджипеткова Габриела визирала Троян с вировете на реката, с купите сено, по които се пързаляла с братовчедки и приятелки, с прясно изпечените питки, с резенчетата сланина, с лучника, с тичането на свобода. За момичето Троян бил безгрижието, свободата, Балкана с всичко истинско, което може да се случи на човек...
Прочетеният текст от Станислав Стратиев е емблематичен и в Унгария, където живее Габриела. Хората плачат, защото е за майката, бабата, дядото, за всички около тях. Синът на Габриела е наследил огромната обич към Троян от нея.
След откъса от "Свръхбагаж" на Георги Господинов Габриела разказа за своя свръхбагаж, нарамен от срутването на тяхната къща на ул. "Васил Левски" 155 и на всички къщи около тях. Няма ги китните градини с череши, хортензии и други прекрасни цветя, жените на пейките пред домовете си с чувство за достойнство и чест, говорещи добро за другите. Родолюбието им се изразявало в това да си преметат и премият тротоара, да си полеят цветята и да направят нещо добро за другите. Лиляна Кисьова е изгорила снимките, за да изгори и болката, а дъщеря ѝ носи този свръхбагаж освен хубавото и веселото.
Пиеса на Яна Добрева, написана с думи, изречени от Габриела, връща към спомените за червената и жълта лимонада в стъклени шишета и порцеланови запушалки от сладкарница Роза, за съседките, които тъчат китеници, за мекиците на баба. Не че са нямали, но толкова им е стигало – щастието е точно в малките неща.
След текста от Георги Господинов "До вратата" само сълзите в очите на Габриела говореха.
Стихотворението на Мария Донева с повтарящия се мотив "Само да сме живи" като че ли е написано за Лиляна. Била е непоправим оптимист, и след най-тъжното нещо си повтаряла "Само да сме живи", не се страхувала от смъртта и си отишла с усмивка.
Изумителният музикант Николай Иванов попита публиката разбира ли, че в момента създава музиката.
Любовта на Габриела към майка ѝ преля в заключителните думи: "Пазете майките си, сядайте в скута им, не се срaмувайте да ги погалите и да им разрешите да ви погалят"...
Публиката, която има разказаните спомени, преживя истински катарзис! Благодарим на организаторите за избора им така да почетат паметта на Лиляна Кисьова!
Българи, където и да сте по света, ако ви се отдаде възможност, гледайте този спектакъл!
Малък музикален откъс:
---
Снимки: Троян експрес, www.troyanexpress.com
