Неделя, 18 Април 2021 19:57

За легендата на българския биатлон Васил Василковски – отблизо

Легендата на българския биатлон Васил Василковски между Красимир Анев, Михаил Клечеров, Димитър Герджиков и Владимир Илиев Легендата на българския биатлон Васил Василковски между Красимир Анев, Михаил Клечеров, Димитър Герджиков и Владимир Илиев

В началото на месец април почина легендата на българския биатлон Васил Василковски от с. Ломец. Авторът на този материал не беше чувал за него, затова се амбицира да разбере от негови съселяни, роднини, състезатели, студенти, колеги и приятели какъв човек и спортист е бил извън това, с което отбелязаха смъртта му в пресата.

Хора от с. Ломец говорят за неговата доброта, отзивчивост и услужливост. Подробно разказва за роднината си Елена Василковска – дъщеря на братовчед му Пенчо Събчев:

"Той се отличаваше с доброто си възпитание и интелигентност. С всеки можеше да разговаря – и с малки, и с големи. Голям родолюбец. Обичаше селото си. След своето пенсиониране голяма част от времето беше в родното село... С баща ми много се уважаваха. Дълго разговаряха за миналото, настоящето, за овошките, насажденията в градините, за животните. Обичаха народните обичаи... Отбелязваха ги на местата, където е минало детството им... Бяха работохолици.

Въпреки пенсионирането си, той поддържаше връзка с федерацията и с голям ентусиазъм разказваше къде са го канели на състезанията. Беше много щастлив, че колегите не са го забравили, искат неговото мнение, радват му се".

Спонсорската дейност му беше в душата. За църквата подари полиелей и икона. Не забрави и пенсионерския клуб. С парите, които даде, закупиха модерна печка.

В съзвучие с разказаното от Е. Василковска е споделеното от Красимир Дочев – роднина и приятел на г-н Василковски. Описва го като весел, добродушен, добронамерен човек. Нарича го живата история на биатлона. Дочев работи с националния отбор, треньор е на нашите състезатели Милена и Владо и винаги в чужбина го питат за Василковски. Смята, че там е по-известен.

"Не вярвам да има човек, който би казал лоша дума за него. Освен че беше красив, елегантен, усмивката не слизаше от лицето му. Искаше да помага на всички – физически или с напътствията си", споделя Елена.

Подробно разказва за общия им път в спорта състезателят, приятелят на Василковски, треньорът Милчо Ангелов.

Васил Василковски го познавам от септември 1969 г. Тогава за първи път бе селектирана група от ски бегачи, която под ръководството на Василковски и подполковник Ненко Гетов започна обучение по стрелба. Точно това за мен е началото на биатлона у нас и затова аз смятам, че Василковски е човекът, предначертал бъдещето на този велик спорт в България.

В този период състезанията се провеждаха с бойна пушка, като мишените бяха на 150 м, което затрудняваше намирането на подходящи терени за стрелбище. Липсваше специализирано оръжие за биатлон и ние тренирахме с пушки, използвани от спортната стрелба. С течение на времето и благодарение на Василковски се внесоха и пушки, специално произведени за биатлон, с което започна да се подобрява и техниката на стрелба в отделните положения. В този период биатлон у нас и в света се практикуваше само от мъже.  В периода 1970 – 1974 г. Василковски направи така, че част от зимните биатлонисти през лятото участваха в състезания по летен отбранителен многобой, което много помогна в повишаване нивото на стрелковата подготовка. Съчетавайки добрите бегови качества и повишавайки стрелковите си умения, някои от състезателите станаха шампиони на тогавашните състезания "Дружба и братство", които се провеждаха между бившите социалистически страни.

През 1974 България под ръководството на В. Василковски направи прощъпулник в участието си на световни първенства... В Минск, на новоткрития комплекс, пред погледите на 100000 зрители младежкият национален отбор на България в състав Илия Тодоров, Георги Палакарски – преподавател по биатлон в НСА, и Милчо Ангелов с треньор Васил Василковски проправиха пътя към по-късните успехи в този любим спорт, постигнати от Владимир Величков, Спас Златев, Христо Воденичаров, Юри Митев, Надя Алексиева, Ива Шкодрева, Мария Манолова, Павлина Николова, Ирина Никулчина и, разбира се, Екатерина Дафовска.

В. Василковски беше харизматичен, много земен и приветлив човек, който лесно осъществяваше контакти с треньори и ръководители на биатлона от различни страни. Тези контакти помагаха на нашите отбори в тежки ситуации...Когато с младежкия ни отбор пътувахме за световното първенство в Осръбле, Словакия, се налагаше да стоим 5-6 часа на гарата в Бърно и да слагаме състезателите до радиаторите. Василковски посред нощ се обади на познат треньор, който изпрати превоз и ни транспортира до хотела. Треньор е бил и на Христо Маджаров и Илия Тодоров. Участва на Олимпийските игри в Инсбрук през 1976 г., последната олимпиада, на която се е стреляло с бойни пушки.

Успоредно с треньорската дейност той беше и активен съдия по биатлон. В течение на времето придоби международна категория и е съдийствал на много големи международни състезания. На Световното първенство в Боровец – 1993 г., беше ръководител на стрелбата. Беше шеф на треньорския съвет в определени години и на съдийската колегия  към БФ по биатлон. Василковски – тренера, проправи път към високото спортно майсторство в биатлона.

От с. Ломец, през леката атлетика до човека, прокарал пътя на българския биатлон.

Бяха проведени разговори и с Мирослав Иванов, чийто треньор 4 г. е бил Василковски и се е радвал на успехите му. Иванов е бил треньор на Милена Тодорова. Спомена за идеята на Василковски за стрелбище на бившата резиденция  в парк Капинчо. Насочи ни към Любо Аспарухов, състезател и приятел на нашия земляк. Едни от сегашните треньори по биатлон в Троян Цветан Цочев и Станка Комитова също са били колеги и  приятели на Василковски. Много близки са били и с Тодор Комитов, чийто треньор е бил.

Поклон пред паметта на човека и спортиста Васил Василковски, направил толкова много за развитието на биатлона в България! В Троян има още негови кадри като Киро Михайлов и други, с които не успяхме да се свържем, затова можете да добавите коментари към този материал.

Бел. ред.: Повече снимки може да разгледате във фотогалерията по-долу!