Гълъби

Пролетен дъжд мимолетен,
траял минута едва.
Гледаш – пак чисто небето
като измита тава.

Ала в природата всичко,
знай, че помага си. Взора
още минута едничка
ти задържиш ли нагоре,

ще забележиш ти ятото
гълъби, дето кръжат
и боядисват с крилата си
свода във гълъбов цвят.

Талантът на поета е оценен по достойнство от литературната критика – Ивайло Иванов е явление с национална значимост в съвременната българска литература, затова книгата му "Песен за Бащите на Прехода" слага начало на поредицата "Нова българска лира", която има амбицията да представи най-доброто от съвременната българска поезия. За нещастие различни причини прекъсват без време живота на едни от най-любимите и талантливи български поети: Христо Ботев, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров... Мястото на Ивайло е до тях. Когато четем едно от изповедните му стихотворения, болката от загубата се измества от светла печал, от красотата, която поетът открива и в смъртта:

Тъй хубаво е, че и мен ще скрият
под крепа си цветчета и треви.
Но мисля, ако ставите попият
дъха на Този, който ме крепи, 

навярно богомолки излинели
или пък някой бръмбар закъснял
ще навестяват кротко във неделя
кубетата на черепа ми бял.