Официални гости на събитието бяха: Донка Михайлова, кмет на Община Троян; д-р Емил Кабаиванов, кмет на Община Карлово; Розалина Русенова, зам.-кмет на Община Троян; Михаил Михайлов, председател на „Обединен български пчеларски съюз“; Димо Димов, гл. редактор на в-к „Пчела и кошер“. Водещ на събитието бе Тодор Шишков. Срещата започна с музикално приветствие към присъстващите, поднесено от певческа група „Дълбокдолско ехо“.
В своето обръщение към участниците в срещата кметът на Троян каза: „Всяка година хора, свързани с производството на мед, с любовта си към пчелите, се срещат тук. За нас тази среща има особен смисъл, защото тя е израз на предприемчивостта на българина и на любовта към природата и планината“. Г-жа Михайлова увери пчеларите, че община Троян винаги ще стои зад тази инициатива, водена от желанието за продължаване на традицията и за посрещане на хора от цялата страна, обичащи планината.
Д-р Кабаиванов сподели с пчеларите: „Ние с г-жа Михайлова сме от кметовете-борци, които се борят за справедливи каузи... Използвайте ни да ви помагаме където трябва – пред всички държавни институции. Бъдете сигурни, че няма да пожалим сили“.
Пчеларите посрещнаха с голям интерес лекцията на д-р Ивелин Маринов на тема „Оптимален здравен мениджмънт в пчелина“. Лекцията бе последвана от традиционния дискусионен клуб на пчеларски теми в залата на вила „Витекс“.
Две неща направиха впечатление – по-ниската посещаемост на срещата и хода на дискусията.
Както винаги срещата събра пчелари от различни краища на България – Ловеч, Плевен, Пловдив, Пазарджик, Благоевград, Добруджа..., но те не бяха така многобройни както преди. По-малко бяха и участниците в изложбата-базар – 19 вместо обичайните 40. Могат да се анализират причините за това, но май пандемията наистина ни промени.
За пръв път в дискусионния клуб не бяха обсъждани вечните пчеларски проблеми, а бе обърнато внимание на пчелоотглеждането. Как да променим технологията, за да съответстваме на променените климатични условия? Като че ли това вълнуваше участниците в дискусията най-много.
---
Васил Радойчевски