Гостенките оцениха и специалната атмосфера, създадена от забележителните картини на художника Бочо Донев. Тя ги вдъхнови за искрен диалог, чрез който се докоснаха до особеностите на първата книга в проза на Катерина Стойкова. Невена Дишлиева определи авторката като поет от древния старогръцки смисъл на поетическото усещане за света. Новата книга пази всички белези на стила ѝ – емоционална дълбочина, поетичност, тя е поетична книга в прозаичен текст, наръчник по взаимопомощ, приключенски роман, книга за самопознанието... и се възприема различно в зависимост от читателския опит. Пълна е с въпроси и за някои от тях Н. Дишлиева попита Катерина, например фалшиво ли е фалшивото, ако води към нещо истинско, къде е нашата отговорност, ако поставяме някого на пиедестал или отговорността на тоя, който се поставя, защо обичаме готовите отговори... Книгата съдържа 214 страници, разпределени в 7 глави. Прилича на писмо от неназованата героиня до нейната учителка – цифрата ѝ е баба – най-висшата в ученията на индианските племена. Страничните герои са подкрепящи, внасят своята история, служат като коментар, отговарят на въпрос или разясняват нещо. Формата е прозаична, защото е имало повече какво да се каже. Подредена е, както се подрежда книга с история – начало, среда и край, но не в този ред, за да преведе през най-разнообразни емоции. Някои моменти са автобиографични, други не са се случили наистина. Катерина разказа за затвореното индианско племе хопи, което държи на традициите и живее в Аризона. Действието oсвен там се развива и в България. Отрезвяването на ученичката се случва тук, когато разбира, че учителката не преподава автентичното индианско учение. Започват психологически важни процеси. Пътят до прошката е дълъг и е продукт на вътрешна работа – героинята се справя. Бяха зададени въпроси за непонятното заглавие, но тълкуването му остана за читателя след прочитане на книгата. Кориците на книгите от Катерина Стойкова са на художничката Люба Халева. Всичките ѝ картини са специални и натоварени със символи. Авторката и Мариела споделиха своето тълкуване. Илюстрациите са разнородни истории. Писателски влияния на Катерина са оказали фолклорната традиция на северноамериканските индианци и Стоянка Грудова, затова епиграф на книгата са нейни стихове.
Това са част от размислите, споделени за книгата от три очарователни дами с нежни гласове. Красивото пространство на галерията събра в едно семейство бутикова публика на четящи хора, които си купиха книги и получиха автограф.
Традиционно гостите си тръгнаха с подаръци – посмъртно издадената книга на най-яркия троянски поет Ивайло Иванов.
---
Снимки: Галерия "Серякова къща"
