Коя е Евгения Георгиева? Родена е в Троян и се чувства троянка. Красивият плакат на днешното изложение само ни докосва до душевността на един творец. След именитите троянски керамици, мястото ѝ досега не беше в ложата, но с днешната изява тя достойно го защити. Ето малко хронология от нейното чисто човешко и творческо израстване. През 1975 г. Евгения се записва да учи в реформираното и преобразено някогашно керамично училище, вече с новата си абревиатура – СХУПИ, а в днешно време НУПИ. Записва се ей така, от любопитство. Тя не е от потекло на керамици и художници, като дете проявява повече влечение към спорта, отколкото към рисуването. Бързо обаче разбира, че интересът към рисунката и керамиката не се изчерпват само с любопитство, а е нужен един сериозен поглед към материята. С благодарност и днес цитира имената на учителите: Цветан Панчовски – рисуване, Мишо Михайлов и Елена Понева – керамика. Споменът за ръцете и пръстите на тези учители още е жив. Евгения е от първия випуск на СХУПИ, това едва ли е някакво знамение, но в определени случаи може да се окаже като чувство за първенство.
Професионалната ѝ реализация започва през 80-те години като моделиер в керамичния завод „Изкуство“ в Троян. Със собствени разработки участва във всички колективни изложби по онова време. В началото на 90-те години България промени държавното си устройство и навлезе в т.нар. „преход“. Заживяхме в мътни времена в очакване на реални реформи в обществото. При Евгения идва семейството, идват и децата. Възможностите за следване на призванието и календара на културните събития секват. Това състояние продължава повече от 30 години. Озарението идва едва след преживяна душевна травма. Реално преходът в държавата не се случи, но при Евгения се случи – преодоля гравитацията и недвусмислено изрече: „Ето ме, тук съм!“. Годината е 2024, месец май. В обща художествена изложба – конкурс „Троянски майстор“, печели 1-ва награда. Добрият дух напусна бутилката.
Днес сме 04.04.2025 г. Почти година от омайващото признание. Всичко наоколо в тази пролетна привечер е красиво и земята, и просторът вдъхновяват. В една от залите на Изложбената палата в село Орешак Евгения представя свои неща за пръв път в самостоятелна изложба. (бел. ред.: Виж повече) Тясна се оказа залата за приятелите и ценителите на изкуството ѝ. Не вярвам да се открие посетител, не- възхитен от видяното. Самобитно, култово изкуство, което ни връща във времената преди откриването на грънчарското колело, когато формите са се изграждали с голи ръце и са приглаждани с речно камъче. Днес да се твори по този невероятен начин е равносилно на подвиг. Тези делви, стомни, амфори и ритони много прилягат за интериорите на замъци и езически храмове. На ярката светлина в залата цветовете върху тях се преливат и това са вечните тонове, които излъчват земята, водата и небето. Евгения не преследва симетрията и изящната форма, но орнаментите са триизмерното изображение на Глаголицата, вече не само като графични знаци. В Плиска е дворецът на Кирилицата, а тук попаднахме в залата на Глаголицата. Авторката е потърсила и открила синтеза между свободната форма и праисторическата ни азбука. Към всяка една от своите творби тя е подходила като към реликва. В един миг забелязах, че експонатите си говорят – чудно ли е, след като са създадени и одухотворени от една майка! Какво подобие с библейската сцена, в която Господ дъхва на парчето кал в ръката си и изрича – „Живей!“
Безспорно в тези творби водещият елемент е пластиката, но те съдържат и много поезия. Това чувство се подсилва още повече, когато прочетем сакралната изповед на керамичката на входа на залата. Едва ли някой би могъл да обвини Евгения в меркантилност и тщеславие, друг е повикът и той идва от нетленното. В изложените предмети обобщено виждам една метафора, едно олицетворение на техния автор.
Завръщането е триумфално! Тук няма гротеска, това е едно деликатно съчетание между форма и историчност, между отминал свят и признание към него. Така е, когато на върха на пръстите съжителстват талантът и просторът на мисълта.
Бъди здрава, Евгения, и попътен вятър към хоризонта на духа!
---
Лалю Пиронков за изложбата на Евгения Георгиева