Професорът е отдавнашен приятел на членовете на ОК, идвал като лектор още в първите години от създаването на комитета. Павлов е председател на Фондацията „Васил Левски“. Свързан е и с местния клон на Дружество „Традиция“ и поздрави неговите лидери за излязлата 17-а книжка на поредицата „Род и Отечество“, каквато няма дори в областните градове. Проф. Павлов цени направеното в нашия музей, за което съществена заслуга има директорът му Елеонора Авджиева – любима негова студентка във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Тя и други негови студенти взеха отношение по темата „Народни будители и българи будители на други народи“ след лекцията на професора. Той е свързан с троянската демократична общественост и е подкрепял националните конференции в Троян по повод на важни годишнини. Проф. Павлов издава сп. „Будител“, в което пишат и троянски автори.
Лекторът изтъкна пристрастието си към темата за будителството, която според него вълнува всички. Припомни накратко историята на Празника на народните будители, създаден през 1922 г. от министър Омарчевски с подкрепата на Иван Вазов и Стилиян Чилингиров като лек от травмата на Ньойския договор. Нарече празника есенен аналог на 24.05. 1.11. е денят на Св. Йоан Рилски по стар стил, който е бил учен човек и в това е връзката за избор на тази дата за Ден на народните будители.
Лекторът най-напред говори за българите – будители на народите в по-ранен исторически период. Това влияние е обусловено от факта, че България най-рано е приела християнството. Освен това тя има базова основа от византийската култура и античността. Припомни книжовните центрове Велики Преслав, Плиска, Хилендарския манастир, а в по-късен период Велико Търново, Червен, Ловеч, Враца. Посочи имената на българи, които са били митрополити в Русия, Сърбия, Влахия и Молдова. При отиването на Киприян в Русия е имало 2 манастира, а след смъртта му – 14. Той и Михаил Българина са тачени като светци .
Силно е българското влияние в Сърбия. Там приемат кирилицата. Моделът е възприет от България, която академик Дмитрий Лихачов нарича държава на духа. Първият архиепископ на Сърбия е избран с благословията на цар Иван Асен 2-ри. Имало е Българска екзархия в Пирот, Враня, а цар Калоян е бил владетел на България и Влахия. До 17. – 18-и в. в Румъния книжовният език е бил българският. Знакови личности са били 5 митрополити – Дамян и Йосиф втори са от рода на Шишмановци. На Атон сме втори след гърците. По време на патриарх Евтимий и в други страни са водещи българиТЕ. Богомилите пренасят радикални идеи. Имали сме представители и във Вселенската църква – Никита първи, Йоан втори Козма. Партений четвърти е бил 5 пъти патриарх. Съвременен будител е бил Джон Атанасов.
Другата тема на проф. Павлов беше за будителството и революцията. Той говори за будителската енергия на ръководителите на Априлското въстание, за връзката между будителството и революцията. На преден план са били интелигенцията, средната класа и богатите. В Троян чорбаджиите са двигателите на революционния комитет. Културата и образованието са имали важна връзка с революцията. Уникален феномен са читалищата в Лом, Свищов и в цяла България. Кръстю Пишурка пръв създава думата читалище с идеята там да се чете и на неграмотните. Възраждането се характеризира с културните прояви – самодейност, подем в литературата, революционни кръжоци. Те са от 1821 г. Те са помощни звена на основната сила – динамичните социални слоеве. В Троян е имало революционен кръжок, воден от архимандрит Макарий.
Проф. Павлов говори за Георги Раковски, който е бил много ерудиран човек и са го наричали даскал Георги. Първата българска легия е била училище за българската история. Бил е частен учител по гръцки език. Издавал е вестници, поемата „Горски пътник“, която Вазов е знаел наизуст. Христо Иванов Големия я разпространява, дава я на Васил Левски във Войнягово. Раковски дава идеята за БАН. Предшественик на Българската академия на науките е Българското книжовно дружество, създадено 2 г. след смъртта на Раковски. Левски и брат му Христо са били членове на дружеството.
Революцията и будителството вървят ръка за ръка. В онова време добър българин е означавало да си патриот. Проф. Павлов представи Любен Каравелов като душата на революционните идеи, любимец на българската младеж. В неговото списание „Знание“ печата Ботев. Той е мечтаел да бъде учител като баща си Ботьо Петков и е бил такъв в Задунаевка, Исмаил и Александрия. Гостът припомни гръмотевичната му реч за 11.05. –деня на светите братя Кирил и Методий, в Калофер, стиховете,преводите, вестниците, които обръщат нещата.
Васил Левски също е тясно свързан с мисията на възрожденския даскал. Учителства във Войнягово, Еникьой, като набляга и на физическата подготовка, и на хигиената. Негови ученици не са случайни хора – има сред тях кметове, опълченци.
Будителството и революцията са в хармония. Читалищата, училищата, културата са тясно свързани. Нашите предци се борят за творческа среда. В Македония се повтаря същото. Трябва да се борим за българите, които не са в България!
Да пребъде България!
